Много от хората, когато вземат пари, веднага се впускат в бясно пазаруване. Дали това ще са хранителни стоки, дрехи, техника, тунинг части за колата, зависи от характера на човека и размера на заплатата. Общото между тях е, че за кратък период от време, те изхарчват между 20 и 50 процента от прихода си, а с остатъка, с огромни трудности, се мъчат да изкарат до следващата заплата. Такива хора са винаги на ръба и макар да успяват да се справят по някакъв начин, не могат да кажат, че живота им е лесен, а бъдещето сигурно.
Този модел на справяне работи, до момента в който не се появи някой голям непредвиден разход, свързан със глоба, здраве, пътуване, роднина в нужда или нещо, което силно желаят. И тогава идват кредитите. Хората получават моментно удовлетворение от това, че са получили това което искат – справяне с проблем, нов автомобил, по-мощен лаптоп, последен модел телефон или почивка с любим човек, а след това остава тежестта на плащането на дълга.
На толкова много хора ежемесечно им тежат вноските за решения, което са взели и които ги поставят на ръба на оцеляването, че това спира креативността им да изкарват пари и те се съсредоточават само в този дълг. Парите започват да не стигат все повече и повече, принуждавайки ги да вземат нови заеми, за да облекчат настоящото положение, задлъжнявайки бъдещото си аз с мисълта, че „после ще го измислят“, „ще се оправят нещата“ или „макар да не знаят как ще го платят, в този момент нямат друг избор“. И хоп, вече са попаднали в спиралата, която ги води към пропастта на бедността.
Но защо се случва всичко това? Истината е, че хората купуват това, което искат, а не това от което имат нужда. От какво всъщност имаме нужда? От покрив над главата, няколко комплекта дрехи, плюс някои допълнителни дрехи за специфични поводи, обувки, тоалетни принадлежности, храна и напитки, транспорт от точка А до точка Б, достатъчно финанси за режийните разходи и покриване на нуждите на семейството. Всичко останало са неща, които сме искали. Не ви трябва 60 инчов плосък телевизор, може да гледате новините и предавания и на 32 инчов; не ви трябва Мерцедес, за да ходите на работа, всяка здрава кола или дори градски транспорт, би ви дала същото; не ви трябва последния модел iPhone, за да говорите по телефона, всеки друг смартфон, би покрил над 90% от функциите, които ползвате на цена по-малка от 1/3 от тази на iPhone-a.
Голяма част от нещата които купуваме, за да изглеждаме по-богати, красиви или успешни, всъщност ни правят по-бедни. А причината, да ги искаме толкова много е психологическа и дълбоко емоционална. Хората купуват емоционално, а след това се опитват да намерят логическо обяснение на покупката си. В 99,99% от случаите, логическото обяснение не е истина, но ние с охота се самозаблуждаваме, отказвайки да погледнем истината в очите.
А истината е, че голяма част от хората не обичат себе си достатъчно, не вярват във себе си, не харесват свои черти и имат нуждата от външно одобрение. Имат нуждата да бъдат приети от останалите, да бъдат част от група. Сравняват себе си със съседите, с приятелите си, с познатите си, със звездите от екрана, с мултимилионерите от бизнес списанията. А това е битка, която не може да бъде спечелена.
